На тази дата през 1330 г. България губи битката при Велбъжд и е убит цар Михаил III Шишман
Битката при Велбъжд се състои на 28 юли 1330 г., в покрайнините на Велбъжд (дн. град Кюстендил), сред българската армия, водена от цар Михаил III Шишман Асен и сръбската войска, предвождана от крал Стефан Урош III Дечански.
Завършва с проваляне за българите.
В борбата Михаил III Шишман e тежко ранен и няколко дни почива от раните. Така той става единственият български държател, за който има сигурни свидетелства, че е умрял в борба против непозната войска. Друг български държател умрял в борба е Константин Асен, само че той е посечен през 1277 година не от непознати, а от български бойци на метежника Ивайло.
Сръбското кралство, възползвайки се от междуособиците в България и Византия, както и от непрестанните конфликти посред им, съумяло да завладее част от териториите им. Михаил III Шишман стартира подготовка за завземане на Сърбия, чийто държател е някогашният Михаилов шурей Стефан Дечански. За някои историци Михаил Шишман е единственият български цар (след гибелта на Иван Асен II) опитал се да спре „ сръбската агресия “ и да върне в рамките на България западните ѝ територии, макар че те са завоювани от Византия. За задачата напролет на 1330 година той подписва антисръбски съюз с византийския император Андроник III Палеолог. Според множеството догатки, крайната цел е била цялостното заличаване на Сръбското кралство и разделение на земите му сред България и Византия. Михаил Шишман привлякъл в обединението владетелите на Влашко, Молдова и черните яси.
На 19 юни 1330 г. българските войски потеглят от Търново, само че вместо да се насочат напряко към сръбската граница, минават през Видин и София. Обикновено като причина за този необикновен обход се сочи желанието на Михаил Шишман да съедини войската си с тази на брат си Белаур, само че защото брат му идва след края на борбата, очевидно във Видин са се присъединили татарските наемници на Кара Кишек, наследник на Чака. Към армията на Шишман се причислява и влашкия войвода Иванко I Басараб, който е тъст на ловешкия диктатор депост Иван Александър и съдружник на българския цар.
Андроник III навлиза в Македония, завземайки четири дребни замъци (Дебрица, Добрун, Габаларион и Сидерокастрон) и се открива на лагер край Битоля изчаквайки по-нататъшния процес на събитията. От София българската армия се насочва към крепостта Земен и я завладява. Стефан Дечански в началото изчаква своя някогашен тъст на полето Добрич при сливането на Топлица с Българска Морава, а след това насочва войската си по течението на Морава и през Старо Нагоричане, където в църквата „ Св. Георги “ се помолил за мир, се разполага на стан в покрайнините на Велбъжд. Повечето откриватели одобряват, че войските на двамата владетели са били с почти равна бройка. Според сведенията на Никифор Григора, Михаил Шишман разполагал с 12 000 българи и 3000 „ скити “ (татари, яси, алани и власи). Стефан Дечански имал разполагаем 14 000 души, към които след това се причисляват 300 (по сведения на Кантакузин) или 1000 (по сведения на Григора) каталани от известната каталанска компания (испански наемници от областта Каталония). Именно изчаквайки тях, на 24 юли Стефан Дечански предлага на Михаил Шишман еднодневно помирение. Царят приема, т.к. за войската липсват хранителни запаси. Установено е, че Белаур не се причислява към брат си, както не го прави и Иван Александър. Тъй като българската армия страда от липса на снабдяване, в деня на примирието, тя се пръсва по близките селища за набирането му.
Възползвайки се от преференциалната обстановка, сръбският престолонаследник Стефан Душан нарушава примирието и нападна българския лагер. Опитът на Михаил Шишман да провежда ефикасна опозиция е несполучлив. Войската на Михаил Шишман претърпява проваляне, а самият цар е тежко ранен и умира три дни по-късно в плен. Погребан е по избор на велможите си в църквата „ Свети Георги “ в Старо Нагоричане, през днешния ден в Северна Македония. Михаил III Шишман е последният български държател, водещ политика към определяне на военна и политическа надмощие на Търновското царство на Балканския полуостров.
Завършва с проваляне за българите.
В борбата Михаил III Шишман e тежко ранен и няколко дни почива от раните. Така той става единственият български държател, за който има сигурни свидетелства, че е умрял в борба против непозната войска. Друг български държател умрял в борба е Константин Асен, само че той е посечен през 1277 година не от непознати, а от български бойци на метежника Ивайло.
Сръбското кралство, възползвайки се от междуособиците в България и Византия, както и от непрестанните конфликти посред им, съумяло да завладее част от териториите им. Михаил III Шишман стартира подготовка за завземане на Сърбия, чийто държател е някогашният Михаилов шурей Стефан Дечански. За някои историци Михаил Шишман е единственият български цар (след гибелта на Иван Асен II) опитал се да спре „ сръбската агресия “ и да върне в рамките на България западните ѝ територии, макар че те са завоювани от Византия. За задачата напролет на 1330 година той подписва антисръбски съюз с византийския император Андроник III Палеолог. Според множеството догатки, крайната цел е била цялостното заличаване на Сръбското кралство и разделение на земите му сред България и Византия. Михаил Шишман привлякъл в обединението владетелите на Влашко, Молдова и черните яси.
На 19 юни 1330 г. българските войски потеглят от Търново, само че вместо да се насочат напряко към сръбската граница, минават през Видин и София. Обикновено като причина за този необикновен обход се сочи желанието на Михаил Шишман да съедини войската си с тази на брат си Белаур, само че защото брат му идва след края на борбата, очевидно във Видин са се присъединили татарските наемници на Кара Кишек, наследник на Чака. Към армията на Шишман се причислява и влашкия войвода Иванко I Басараб, който е тъст на ловешкия диктатор депост Иван Александър и съдружник на българския цар.
Андроник III навлиза в Македония, завземайки четири дребни замъци (Дебрица, Добрун, Габаларион и Сидерокастрон) и се открива на лагер край Битоля изчаквайки по-нататъшния процес на събитията. От София българската армия се насочва към крепостта Земен и я завладява. Стефан Дечански в началото изчаква своя някогашен тъст на полето Добрич при сливането на Топлица с Българска Морава, а след това насочва войската си по течението на Морава и през Старо Нагоричане, където в църквата „ Св. Георги “ се помолил за мир, се разполага на стан в покрайнините на Велбъжд. Повечето откриватели одобряват, че войските на двамата владетели са били с почти равна бройка. Според сведенията на Никифор Григора, Михаил Шишман разполагал с 12 000 българи и 3000 „ скити “ (татари, яси, алани и власи). Стефан Дечански имал разполагаем 14 000 души, към които след това се причисляват 300 (по сведения на Кантакузин) или 1000 (по сведения на Григора) каталани от известната каталанска компания (испански наемници от областта Каталония). Именно изчаквайки тях, на 24 юли Стефан Дечански предлага на Михаил Шишман еднодневно помирение. Царят приема, т.к. за войската липсват хранителни запаси. Установено е, че Белаур не се причислява към брат си, както не го прави и Иван Александър. Тъй като българската армия страда от липса на снабдяване, в деня на примирието, тя се пръсва по близките селища за набирането му.
Възползвайки се от преференциалната обстановка, сръбският престолонаследник Стефан Душан нарушава примирието и нападна българския лагер. Опитът на Михаил Шишман да провежда ефикасна опозиция е несполучлив. Войската на Михаил Шишман претърпява проваляне, а самият цар е тежко ранен и умира три дни по-късно в плен. Погребан е по избор на велможите си в църквата „ Свети Георги “ в Старо Нагоричане, през днешния ден в Северна Македония. Михаил III Шишман е последният български държател, водещ политика към определяне на военна и политическа надмощие на Търновското царство на Балканския полуостров.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ